неделя, 2 юни 2019 г.

Потопената църква - Жребчево

Разходката ни днес ни отвежда на едно място, което не изисква входна такса, а е оставено на произвола на времето. 

Преди да бъде построен язовир Жребчево, на неговото място са съществували близо едно до друго три села: Долни Паничарево, Жребчево и Запалня. 
Най-много запазена информация има за Запалня или Азаблу, турското му име- съществува още от 15 век. 28 български къщи, а турското му население се увеличило.  
След освобождението турците разпродават имотите си и си отиват. Така населението остава само българско.
Селото се е занимавало със животновъдство и добив на рози. Имало е 120 гюлеви казана за розово масло. 




По снимките може да се разбере докъде се покачва нивото на водата на язовира. Ние успяхме да уцелим момент, в който влязохме в църквата. Изключително здрава каменна основа. 








И понеже е църква - вътре имаше оставени малки икони.
Името й - "Св. Иван Рилски".



И не на последно място - надгробната плоча на самото село Запалня, която гласи:
"Село Запалня заселено 15 век, изселено 1962 г"

Перущица

Денят е събота, времето е слънчево, и ние избираме да се разходим навън, някъде извън града. 
Избираме си Перущица - там е червената църква, а историческия музей е във 100-те национални обекта. 





Името на църквата е "Света Богородица" и е построена по римско време около четвърти- пети век.

До църквата се стига лесно - преди да се влезе в Перущица на идване от посока Пловдив, има отбивка вляво. Започва алея, която е дълга не повече от километър (до туристическия център) и още 600-700 м до самата църква.


На места по самата конструкция може да се види къде е реставрирана, за да се задържи това, което е останало от църквата. На информационните табели около обекта се вижда и 3D изображения на църквата във пълния й вид, както се смята, че е била.

Във информационния туристически център може да се закупи билет за четирите обекта в Перущица: църквата, историческия музей, Дановото училище и църква "Св. Архангел Михаил". Цената е 7 лв. 

След около половин час решаваме да влезем и в самия град. До историческия музей се стига лесно - 2 км само направо, където е и центъра на Перущица.

В музея могат да се видят фрагменти от Червената църква, както и въстанически оръжия. 
За останалите два обекта: "Св. Архангел Михаил" и Дановото училище, ако желаете да ги посетите, ще трябва да се обърнете към персонала на музея, защото те са заключени.


Покрива на църквата е разрушен по време на избухване на Априлското въстание. Турците обикалят въстаналите села и унищожават всичко по пътя си. 
Уплашени, жителите на Перущица се укриват във църквата - единственото сигурно убежище за тях.
127 смели мъже се опитват да задържат турците отвън - но не успяват. 
Някои от тях решават да не се дадат живи, като Спас Гинев, който от мъка убива бременната си жена, пет от своите шест деца, двете си сестри и своята племенница.
Кочо Чистеменски последва неговия пример. Той е обезсмъртен от Иван Вазов.




До храма се намира и Дановото училище, построено през 1850 с парите на местното население.



Първият учител: Христо Груев Данов въвежда светско образование, открива неделно училище, и позволява и на момичетата да се учат на четмо и писмо.
През 1869 г, в училището Васил Левски основава революционен комитет.

История лъха и от двете сгради: препоръчвам, ако имате път към Перущица, да ги посетите :) 

Последната спирка от обиколката ни в града, е на паметника на трите поколения. 


Гледката, която се разкрива от паметника към града.



Бързо разбрахме защо е наречен паметник на трите поколения: 
1876 - жертвите, които е дала Перущица във Априлското въстание
1923 - Септемврийското въстание
1944 - Деветосептемврийският преврат




Някога, най-високото място на монумента е било огрявано от червена звезда, която е свалена през 1989 г, след смяната на властта.

До паметника води и пътека, която започва от Дановото училище. Ние се качихме с автомобил. 
Мястото е красиво, но отдавна забравено и занемарено. 

За по-малко от три часа, успяхме да разгледаме най-значимите паметници на културата. 






събота, 9 февруари 2019 г.

Халката - Сливен

Най-бързото бягство от града в природата? Отнема точно половин час.. наистина. Решаваме да се разходим до скалното образувание Халката, за което се носят различни предания. 
Някои казват, че преди много години, когато не е имало наоколо планини, а е било море, се завръзвали корабите именно за Халката. 
Други твърдят, че ако двама влюбени преминат през отвора й, хванати за ръце, остават завинаги заедно.
Разходката до горе е изключително лека и кратка. 
Много бързо пред нас се открива града, гледан от високо.





Накъдето и да се обърнем - гората е разстелила своя шарен килим.





А ето я и самата Халка: 




Е, от този ъгъл не се вижда, но всъщност е почти кръгла :)



Халката е част от природния парк и местност "Сините камъни"
По нашия път тук там по клоните на дърветата бяха сложени и следните "знаци":



Да, в Сливен има маратон "Хайдушки пътеки" :) 
И определено си заслужава да се разходите в Балкана, който пази града на стоте войводи.

петък, 8 февруари 2019 г.

Местността Оборище

Неделя е. Пътуваме от Панагюрище към Пловдив, като решаваме да се отбием към местността Оборище - мястото на което е взето решение на коя дата ще се вдигне въстание в България.
Отново времето не ни разочарова - слънчево е, а разходката в гората действа успокояващо.. 





Небето е невероятно синьо, има лек вятър, но е достатъчен да разпилее листата сред клоните на дърветата.
Оставаме очаровани.. Ето че природата отново ни изненадва с нейните причудливи настроения и форми.

Разходката до самия паметник е не повече от половин час.


1876 на 12 и 13 Април Георги Бенковски събира представители от всички населени места от четвърти революционен окръг, за да разбере кой до къде е стигнал с организирането на въстанието. Остава изключително изненадан и доволен - кипяла е подготовка не само от мъжете, но и от жените и децата - претопявани са дори накити, за да може да бъде направено оръжие.



По-късно, докато разглеждахме снимките, видяхме, че на паметника има задраскано/заличено име. Като се поровихме, разбрахме чие е: Ненко Терзийски - предателя на събранието.



Изкарахме в местността около час - никак не искахме да се прибираме. 
С удоволствие ще се върнем отново, когато наоколо всичко е зелено :)

Панагюрски Колони-Клисура-Копривщица

Отправна точка на днешното пътуване е село Панагюрски колони. Тихо, спокойно, скрити блокчета и къщички между гората, и пазено от планината. 



Тръгнахме към Златица и почти веднага съжалих, защото пътят е осеян с дупки и е меко казано ужасен. 
Естествено спряхме край една "забележителност" - стара изоставена мина "Медет", затворена в края на 90-те години. 
Синята вода е скрила голяма част от Менделеевата таблица и нивото й се покачва непрекъснато. 



След Златица, поехме по подбалканския път, и не можахме да не спрем край един малък водопад, близо до пътя, малко след Антон.





Продължихме към Клисура, но гледките по нашия път не спряха - имаше мъгла, която беше покрила като пелена по-ниските части на планината. 



В Клисура, още в началото й, се спряхме при паметника на Боримечката. 
Истинското име на клисурския въстаник и командир на черешовата артилерия, е Иван Танков. Неговия подвиг и саможертва са запечатани в редица български творби и картини, сред които и романът на Иван Вазов "Под игото"



Мъглата, с която се гонехме на подбалканския път, започна да слиза и към Клисура. Моя приятел, който е любител фотограф, но не си признава, направи страхотни снимки, като хвана и мъглата в кадър.
Продължихме надолу към градчето - нашата цел беше Историческия музей, който е в центъра на Клисура. Построен е по повод 50 годишнината от Априлското въстание и има страшно много информация и запазена история!

Запазена е и камбаната, с която е обявено Априлското въстание:

На долния етаж има и изложба, която също ни впечатли.


Един от най-богатите с информация музей - горещо го препоръчвам! След историческата ни разходка в Клисура, продължихме към Копривщица.  Първите снимки- моста на първата пушка - някак си без него не можем да минем. На 20 Април Георги Тиханек застрелва турското заптие Кара Хюсеин и така се дава старт на въстанието.
Вървим, а наоколо мирише на история. Сякаш времето в това градче е спряло, и само многото туристи и новата застроена част от другата страна на реката, напомнят че всъщност ние живеем в много по-модерни времена.

Купуваме си билети, с които можем да обиколим повече къщи музей.
Първата, която си избираме е къщата на Тодор Каблешков.  Спомените ми за нея са, че беше изключително богато обзаведена и е известна с огромния си дървен таван- изключително скъп за онова време.
Разказвайки тези неща на моя приятел, смело крачим към нея. На улицата на Каблешковата къща, откриваме още една - цялата синя, но и надраскана с тебешир.

Самата къща на Тодор Каблешков е внушителна!

Вътре ни беше забранено да снимаме. Или ако искаме да го направим- доплащаме.
А кой е Тодор Каблешков :)
Той написва Кървавото писмо, с което информира останалите, че въстанието е в ход... Но накрая е заловен и се самоубива, защото знае на какви жестокости са способни турците. 

Продължихме нашата разходка към къщата на Димчо Дебелянов..



...."Да те посрещне старата на прага
      да чезнеш в нейната усмивка блага
      и дълго да повтаряш: мамо, мамо.."

Минахме през къщата на Петко и Любен Каравелови, като попаднахме и на цяла група ученици и бяхме като в Дядовата ръкавичка.. 
Най-накрая си запазихме къщата на Георги Бенковски - човека, за който казват, че ако се беше родил в друго време, щеше да извърши велики неща!




До къщата на Бенковски има и килийно училище, а на връщане към центъра минахме и през Лютовата къща - също изключително богата за времето си. 


Нейния таван е богато изрисуван от художник, който е бил в чужбина, мисля, че ставаше дума за Египет, и е вкарал орнаменти, които са го впечатлили.
Ако имате път към Копривщица, останете два дена - по-спокойно ще разгледате всичко.
 Не правете като нас- наведнъж за един ден- ще ви дойде прекалено "историческо" и много информация накуп :)