Халката - Сливен

Най-бързото бягство от града в природата? Отнема точно половин час.. наистина. Решаваме да се разходим до скалното образувание Халката, за което се носят различни предания. 
Някои казват, че преди много години, когато не е имало наоколо планини, а е било море, се завръзвали корабите именно за Халката. 
Други твърдят, че ако двама влюбени преминат през отвора й, хванати за ръце, остават завинаги заедно.
Разходката до горе е изключително лека и кратка. 
Много бързо пред нас се открива града, гледан от високо.

Накъдето и да се обърнем - гората е разстелила своя шарен килим.

А ето я и самата Халка: 

Е, от този ъгъл не се вижда, но всъщност е почти кръгла :)

Халката е част от природния парк и местност "Сините камъни"
По нашия път тук там по клоните на дърветата бяха сложени и следните "знаци":

Да, в Сливен има маратон "Хайдушки пътеки" :) 
И определено си заслужава да се разходите в Балкана, който пази града на стоте войводи.

Местността Оборище

Неделя е. Пътуваме от Панагюрище към Пловдив, като решаваме да се отбием към местността Оборище - мястото на което е взето решение на коя дата ще се вдигне въстание в България.
Отново времето не ни разочарова - слънчево е, а разходката в гората действа успокояващо.. 

Небето е невероятно синьо, има лек вятър, но е достатъчен да разпилее листата сред клоните на дърветата.

Оставаме очаровани.. Ето че природата отново ни изненадва с нейните причудливи настроения и форми.

Разходката до самия паметник е не повече от половин час.

1876 на 12 и 13 Април Георги Бенковски събира представители от всички населени места от четвърти революционен окръг, за да разбере кой до къде е стигнал с организирането на въстанието. Остава изключително изненадан и доволен - кипяла е подготовка не само от мъжете, но и от жените и децата - претопявани са дори накити, за да може да бъде направено оръжие.

По-късно, докато разглеждахме снимките, видяхме, че на паметника има задраскано/заличено име. Като се поровихме, разбрахме чие е: Ненко Терзийски - предателя на събранието.

Изкарахме в местността около час - никак не искахме да се прибираме. 

С удоволствие ще се върнем отново, когато наоколо всичко е зелено :)

Панагюрски Колони-Клисура-Копривщица

Отправна точка на днешното пътуване е село Панагюрски колони. Тихо, спокойно, скрити блокчета и къщички между гората, и пазено от планината. 

Тръгнахме към Златица и почти веднага съжалих, защото пътят е осеян с дупки и е меко казано ужасен. 
Естествено спряхме край една "забележителност" - стара изоставена мина "Медет", затворена в края на 90-те години. 
Синята вода е скрила голяма част от Менделеевата таблица и нивото й се покачва непрекъснато. 

След Златица, поехме по подбалканския път, и не можахме да не спрем край един малък водопад, близо до пътя, малко след Антон.

Продължихме към Клисура, но гледките по нашия път не спряха - имаше мъгла, която беше покрила като пелена по-ниските части на планината. 

В Клисура, още в началото й, се спряхме при паметника на Боримечката. 
Истинското име на клисурския въстаник и командир на черешовата артилерия, е Иван Танков. Неговия подвиг и саможертва са запечатани в редица български творби и картини, сред които и романът на Иван Вазов "Под игото"

Мъглата, с която се гонехме на подбалканския път, започна да слиза и към Клисура. Моя приятел, който е любител фотограф, но не си признава, направи страхотни снимки, като хвана и мъглата в кадър.

Продължихме надолу към градчето - нашата цел беше Историческия музей, който е в центъра на Клисура. Построен е по повод 50 годишнината от Априлското въстание и има страшно много информация и запазена история!

Запазена е и камбаната, с която е обявено Априлското въстание:

На долния етаж има и изложба, която също ни впечатли.

Един от най-богатите с информация музей - горещо го препоръчвам! След историческата ни разходка в Клисура, продължихме към Копривщица.  Първите снимки- моста на първата пушка - някак си без него не можем да минем. На 20 Април Георги Тиханек застрелва турското заптие Кара Хюсеин и така се дава старт на въстанието.

Вървим, а наоколо мирише на история. Сякаш времето в това градче е спряло, и само многото туристи и новата застроена част от другата страна на реката, напомнят че всъщност ние живеем в много по-модерни времена.

Купуваме си билети, с които можем да обиколим повече къщи музей.
Първата, която си избираме е къщата на Тодор Каблешков.  Спомените ми за нея са, че беше изключително богато обзаведена и е известна с огромния си дървен таван- изключително скъп за онова време.
Разказвайки тези неща на моя приятел, смело крачим към нея. На улицата на Каблешковата къща, откриваме още една - цялата синя, но и надраскана с тебешир.

Самата къща на Тодор Каблешков е внушителна!

Вътре ни беше забранено да снимаме. Или ако искаме да го направим- доплащаме.
А кой е Тодор Каблешков :)
Той написва Кървавото писмо, с което информира останалите, че въстанието е в ход... Но накрая е заловен и се самоубива, защото знае на какви жестокости са способни турците. 

Продължихме нашата разходка към къщата на Димчо Дебелянов..

...."Да те посрещне старата на прага

      да чезнеш в нейната усмивка блага

      и дълго да повтаряш: мамо, мамо.."

Минахме през къщата на Петко и Любен Каравелови, като попаднахме и на цяла група ученици и бяхме като в Дядовата ръкавичка.. 

Най-накрая си запазихме къщата на Георги Бенковски - човека, за който казват, че ако се беше родил в друго време, щеше да извърши велики неща!

До къщата на Бенковски има и килийно училище, а на връщане към центъра минахме и през Лютовата къща - също изключително богата за времето си. 

Нейния таван е богато изрисуван от художник, който е бил в чужбина, мисля, че ставаше дума за Египет, и е вкарал орнаменти, които са го впечатлили.

Ако имате път към Копривщица, останете два дена - по-спокойно ще разгледате всичко.
 Не правете като нас- наведнъж за един ден- ще ви дойде прекалено "историческо" и много информация накуп :)