Разходката ни днес ни отвежда на едно място, което не изисква входна такса, а е оставено на произвола на времето.
Преди да бъде построен язовир Жребчево, на неговото място са съществували близо едно до друго три села: Долни Паничарево, Жребчево и Запалня.
Най-много запазена информация има за Запалня или Азаблу, турското му име- съществува още от 15 век. 28 български къщи, а турското му население се увеличило.
След освобождението турците разпродават имотите си и си отиват. Така населението остава само българско.
Селото се е занимавало със животновъдство и добив на рози. Имало е 120 гюлеви казана за розово масло.
По снимките може да се разбере докъде се покачва нивото на водата на язовира. Ние успяхме да уцелим момент, в който влязохме в църквата. Изключително здрава каменна основа.
И понеже е църква - вътре имаше оставени малки икони.
Името й - "Св. Иван Рилски".
И не на последно място - надгробната плоча на самото село Запалня, която гласи:
"Село Запалня заселено 15 век, изселено 1962 г"
Денят е събота, времето е слънчево, и ние избираме да се разходим навън, някъде извън града.
Избираме си Перущица - там е червената църква, а историческия музей е във 100-те национални обекта.
Името на църквата е "Света Богородица" и е построена по римско време около четвърти- пети век.
До църквата се стига лесно - преди да се влезе в Перущица на идване от посока Пловдив, има отбивка вляво. Започва алея, която е дълга не повече от километър (до туристическия център) и още 600-700 м до самата църква.
На места по самата конструкция може да се види къде е реставрирана, за да се задържи това, което е останало от църквата. На информационните табели около обекта се вижда и 3D изображения на църквата във пълния й вид, както се смята, че е била.
Във информационния туристически център може да се закупи билет за четирите обекта в Перущица: църквата, историческия музей, Дановото училище и църква "Св. Архангел Михаил". Цената е 7 лв.
След около половин час решаваме да влезем и в самия град. До историческия музей се стига лесно - 2 км само направо, където е и центъра на Перущица.
В музея могат да се видят фрагменти от Червената църква, както и въстанически оръжия.
За останалите два обекта: "Св. Архангел Михаил" и Дановото училище, ако желаете да ги посетите, ще трябва да се обърнете към персонала на музея, защото те са заключени.
Покрива на църквата е разрушен по време на избухване на Априлското въстание. Турците обикалят въстаналите села и унищожават всичко по пътя си.
Уплашени, жителите на Перущица се укриват във църквата - единственото сигурно убежище за тях.
127 смели мъже се опитват да задържат турците отвън - но не успяват.
Някои от тях решават да не се дадат живи, като Спас Гинев, който от мъка убива бременната си жена, пет от своите шест деца, двете си сестри и своята племенница.
Кочо Чистеменски последва неговия пример. Той е обезсмъртен от Иван Вазов.
До храма се намира и Дановото училище, построено през 1850 с парите на местното население.
Първият учител: Христо Груев Данов въвежда светско образование, открива неделно училище, и позволява и на момичетата да се учат на четмо и писмо.
През 1869 г, в училището Васил Левски основава революционен комитет.
История лъха и от двете сгради: препоръчвам, ако имате път към Перущица, да ги посетите :)
Последната спирка от обиколката ни в града, е на паметника на трите поколения.
Гледката, която се разкрива от паметника към града.
Бързо разбрахме защо е наречен паметник на трите поколения:
1876 - жертвите, които е дала Перущица във Априлското въстание
1923 - Септемврийското въстание
1944 - Деветосептемврийският преврат
Някога, най-високото място на монумента е било огрявано от червена звезда, която е свалена през 1989 г, след смяната на властта.
До паметника води и пътека, която започва от Дановото училище. Ние се качихме с автомобил.
Мястото е красиво, но отдавна забравено и занемарено.
За по-малко от три часа, успяхме да разгледаме най-значимите паметници на културата.
